Защо когато всичко изглежда идеално, идва едно дяволче в съзнанието и започва да те човърка и нахъсва в обратото.Защо когато постигнем целите и мечтите си,не изпитваме радост и удовлетворение,а започваме да си поставяме нови върхове и постигайки ги,започваме да желаем още и още....
И така щастието е винаги преследвано,но никога постигнато.Прекарваме живота си в това непрекъснато преследване,гонене,надбягване,съревнование.Никога не си задаваме въпрос защо го правим?Има ли смисъл?И кой ни постави в тази матрица?
вторник, 19 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
